„Малка пиеса за детска стая“ – гостува ДТ „Невена Коканова” – Ямбол








27/05 19.00 (Голяма сцена)


Малка пиеса за детска стая е първият драматургичен текст на Яна Борисова, която е един от най-известните и успешни драматурзи в България и Европа. Нейни произведения се играят с години при пълни салони на множество театрални сцени, а тя самата многократно е била носител на  наградите Икар и Аскеер, както и на различни международни отличия. След като печели конкурса за българска камерна пиеса „Славка Славова“ през 2007г. , Малка пиеса за детска стая е преведена на над десет езика, поставяна е във Франция, Белгия, Русия, Италия, Германия, Словения и много други страни, влиза в образователните програми на повечето театрални университети в Европа и по нея са заснети два игрални филма. Петнадесет години след първата ѝ постановка под режисурата на Галин Стоев, пиесата достига и до сцената на Драматичен театър „Невена Коканова“ в Ямбол. Режисьор на спектакъла е Вежен Велчовски, който от дълги години работи активно с Яна Борисова.


 
„Тъй като това е първият ми текст, той е създаден по-скоро поради вътрешна необходимост. Историята беше в главата ми и силно ме вълнуваше много преди написването ѝ, просто търсеше форма за бъде разказана по най-добрия начин. Оказа се, че театърът е нейното място и благодарение на него, тя достигна до най-много хора и беше разбрана правилно. Много ми се иска, всеки да открие в Малка пиеса за детска стая нещо различно, нещо свое. Нещо, с което да учуди и мен. Това е пиеса за времето между детството и порастването, когато всичко важно тепърва предстои, а всичко отминало ти се струва това, без което не можеш.“
 
„Четирима приятели се събират по един път в месеца за да играят на измислена от тях игра. Играта е форма на общуване, специално пространство, територия позволена само за играещите. Тя е като тайна градина, която героите ми са създали за да запазят вътре всичко онова, което не искат да забравят. Правилата са закони или непристъпни граници които служат за защита. Ако приемем, че детството е период на щастие, Играта е момент, който успява да се случва и след като периода е свършил. Тя е времеви феномен. Нещо като машина на времето. Най-специфичното в нея е, че тя е създадена от деца, които подсъзнателно са усетили, че ще им се наложи да пораснат и това никак не им е харесало.
                          Яна Борисова