Венцеслав Димитров за пътя в театъра и премиерата на спектакъла „Дивите лебеди“
30 Март 2025
Днес ви срещаме с Венцеслав Димитров, актьор от трупата на Младежки театър „Николай Бинев“ и част от екипа на премиерния спектакъл „Дивите лебеди“, драматизация и режисура – Анна-Валерия Гостанян.
Говорим с него за началото на пътя в актьорската професия, за репетиционния процес на „Дивите лебеди“, за това какво той преоткрива в себе си чрез театъра.
Здравей, Венци, как се случи да припознаеш пътя на кукления театър като свой?
Нека не звучи като клише, но така се случи, че кукленият театър избра мен.
Аз съм от Пловдив и започнах да се интересувам от театър, когато учителката, на която съм изключително благодарен – г-жа Цветелина Драганова, започна да ни води на куклени и драматични спектакли – така се запалих.
А преди това семейството ми имаше друга идея за мен – да бъда политик, щях да уча в Лондон, ходех на уроци дори, но бях с не толкова „изряден характер“ и след като не получих нужната оценка просто реших да се преориентирам.
Кандидатствах в НАТФИЗ, не стана от първата година, когато се явих на изпит само за драматичен театър.
Втората година реших да кандидатствам куклен театър при проф. Жени Пашова, когато на изпита бях със умопомрачително самочувствие, че дори когато не бях наясно за какво иде реч и как се прави кукла, казах на проф. Пашова, че знам, че съм се справил чудесно.
В крайна сметка ме приеха и мога да кажа, че съм късметлия, че завърших точно в този клас.
Какво е за теб да си част от трупата на Младежки театър „Николай Бинев“?
Щастлив съм, че съм част от трупата, не на кой да е театър, а на Младежкия.
След завършването си не мислех да бъда на щат, тъй като бях огорчен от реалността и естетиката в куклените театри.
Винаги обаче съм имал сантимент към Младежкия театър, тъй като 3-ти и 4-ти курс играехме тук, защото учебната ни сцена беше в ремонт.
Възхищавам се на трупата, която ни посрещна. Респектиран съм от тези големи имена, от които имаме възможността да се учим.
Трябва също да отбележа, че в Младежкия театър има широк диапазон от спектакли, от които зрителите да избират. Радостен и благодарен съм, че залите са ни пълни.
Предстои поредна премиера на сцената на Младежкия театър с твое участие, а именно тази на „Дивите лебеди“. Разкажи ни за процеса на репетиции.
Беше много „сладко“, защото рядко се случва един процес да върви леко и без напрежение.
Обикновено винаги има забавяне по сценография, костюми или пък често е различна спойката между режисьора и екипа, което е нормално, тъй като всички носим емоционален и житейски багаж, който нямам как да е еднакъв.
Тук с нашия режисьор Анна-Валерия Гостанян получихме свобода и ние като актьори, и да се напасваме. Тя просто знаеше в каква посока ни води и всичко се случи естествено.
Коя е темата, която най-много те вълнува в спектакъла?
Тази за подкрепата и за това да не се отказваш. Най-важното е, когато видиш, че на близък човек му се случва нещо, което го разклаща, да му подадеш ръка. Чувството за истинност в името на нещо, което е по-голямо от теб.
Досега говорихме за сцената, а ти самия обичаш ли да минаваш от другата страна и понякога да си зрител в салона?
Разбира се, всяко едно свободно време го оползотворявам да гледам представления на колеги.
Колко суета има в изкуството?
Много. Но всичко трябва да е в умерени граници. Със сигурност и аз съм губил мярката, но е хубаво да канализираш егото и самочувствието, да ги контролираш, а не обратното – ти да си подвластен на тях.
На 06.04, 11:00 часа на Камерна сцена ще можете да се насладите отново на историята на Елиза и нейните братя, най-големият от които играе именно Венцеслав Димитров.
Автор на интервюто Ванеса Гуджова
Говорим с него за началото на пътя в актьорската професия, за репетиционния процес на „Дивите лебеди“, за това какво той преоткрива в себе си чрез театъра.
Здравей, Венци, как се случи да припознаеш пътя на кукления театър като свой?
Нека не звучи като клише, но така се случи, че кукленият театър избра мен.
Аз съм от Пловдив и започнах да се интересувам от театър, когато учителката, на която съм изключително благодарен – г-жа Цветелина Драганова, започна да ни води на куклени и драматични спектакли – така се запалих.
А преди това семейството ми имаше друга идея за мен – да бъда политик, щях да уча в Лондон, ходех на уроци дори, но бях с не толкова „изряден характер“ и след като не получих нужната оценка просто реших да се преориентирам.
Кандидатствах в НАТФИЗ, не стана от първата година, когато се явих на изпит само за драматичен театър.
Втората година реших да кандидатствам куклен театър при проф. Жени Пашова, когато на изпита бях със умопомрачително самочувствие, че дори когато не бях наясно за какво иде реч и как се прави кукла, казах на проф. Пашова, че знам, че съм се справил чудесно.
В крайна сметка ме приеха и мога да кажа, че съм късметлия, че завърших точно в този клас.
Какво е за теб да си част от трупата на Младежки театър „Николай Бинев“?
Щастлив съм, че съм част от трупата, не на кой да е театър, а на Младежкия.
След завършването си не мислех да бъда на щат, тъй като бях огорчен от реалността и естетиката в куклените театри.
Винаги обаче съм имал сантимент към Младежкия театър, тъй като 3-ти и 4-ти курс играехме тук, защото учебната ни сцена беше в ремонт.
Възхищавам се на трупата, която ни посрещна. Респектиран съм от тези големи имена, от които имаме възможността да се учим.
Трябва също да отбележа, че в Младежкия театър има широк диапазон от спектакли, от които зрителите да избират. Радостен и благодарен съм, че залите са ни пълни.
Предстои поредна премиера на сцената на Младежкия театър с твое участие, а именно тази на „Дивите лебеди“. Разкажи ни за процеса на репетиции.
Беше много „сладко“, защото рядко се случва един процес да върви леко и без напрежение.
Обикновено винаги има забавяне по сценография, костюми или пък често е различна спойката между режисьора и екипа, което е нормално, тъй като всички носим емоционален и житейски багаж, който нямам как да е еднакъв.
Тук с нашия режисьор Анна-Валерия Гостанян получихме свобода и ние като актьори, и да се напасваме. Тя просто знаеше в каква посока ни води и всичко се случи естествено.
Коя е темата, която най-много те вълнува в спектакъла?
Тази за подкрепата и за това да не се отказваш. Най-важното е, когато видиш, че на близък човек му се случва нещо, което го разклаща, да му подадеш ръка. Чувството за истинност в името на нещо, което е по-голямо от теб.
Досега говорихме за сцената, а ти самия обичаш ли да минаваш от другата страна и понякога да си зрител в салона?
Разбира се, всяко едно свободно време го оползотворявам да гледам представления на колеги.
Колко суета има в изкуството?
Много. Но всичко трябва да е в умерени граници. Със сигурност и аз съм губил мярката, но е хубаво да канализираш егото и самочувствието, да ги контролираш, а не обратното – ти да си подвластен на тях.
На 06.04, 11:00 часа на Камерна сцена ще можете да се насладите отново на историята на Елиза и нейните братя, най-големият от които играе именно Венцеслав Димитров.
Автор на интервюто Ванеса Гуджова
Всички новини