Монетата
Режисьор: Боян Крачолов
Сценография и костюми: Елена Иванова-сценограф
Композитор: Каролина Койнова
Млад, вдъхновен и търсещ успеха писател се оказва на ръба между Света на живите и Света на покойниците, тъй като не разполага с единствената приемана от Лодкаря, който трябва да го преведе Отвъд, валута – монета.
Още незавършил първата си книга и останал без монета, с която да откупи преминаването си, той сякаш е обречен да се лута около бреговете на реката без да може да открие покой.
Дали всички срещи и сънища, които му предстоят ще му помогнат да намери мир, да довърши книгата си и да разбере кой е и какъв е смисълът на изкуството, литературата, любовта и живота?
„Монетата“ представлява един мой драматургичен и режисьорски експеримент върху една привидно проста ситуация. Млад и обещаващ писател се озовава заклещен между този и онзи свят, без да може нито да се върне обратно, нито да продължи напред. И там, в това междинно пространство, е принуден да се срещне с някои от най-важните за него хора и да ревизира пътя си, изкуството си и идеите си.
По някакъв начин това представление е отклик и на усещането ми, че съществувайки, същинското, смисленото, сякаш, ни подминава. И както в един момент сме виждали онова живеене, за което сме копнели и сме се борили, което сме идеализирали, да идва към нас, да става все по-голямо, все по-близко, все по-възможно, все по-осезаемо – така в следващия момент гледаме как гърбът му постепенно се отдалечава. И именно тази точка е в центъра на спектакъла.
Какво е станало? Станало ли е нещо изобщо? Или всичко винаги си е било едно и също, никога нищо не се е променяло, а ние сме се изместили? Заблуждавали ли сме се? Заблуждавали ли са ни?
Не знам дали може да се даде отговор на тези въпроси, както не знам дали човек може да си спомни момента, в който заспива (както и Писателят, впрочем, не може). Но мисля, че трябва да бъдат задавани.
Пък нека всеки намери своята истина.
Или монета.“
„Монетата“ е метафоричен и гротесков текст. Композиран от фрагменти, той сюжетира свободно върху мита за Харон, лодкаря, откарващ мъртвите в света на Хадес само ако върху очите им е поставена монета от един обол (obolus). Оболът се е превърнал във фигура, в метафора на парите изобщо. Дали през Лета, Ахерон, Мнемозина ии Стикс трябва да бъде пренесено в царството на Хадес тялото на автора, герой на пиесата, не се споменава. Но то е защото нейният предмет съвсем не е пътят на душата към царството на мъртвите, а въпросът как тази душа съществува в царството на живите…
Текстът разиграва иронично темата творец – пари в един категоричен фигуративен изказ. Въпреки иронията обаче в него все още дреме копнежът по общество, в което би било възможно творчеството да не се обвързва с пазара.“
проф. Виолета Дечева, д.н., Ръководител на Конкурс за нова пиеса на НБУ и председател на академичното жури.
Из „Обича ли драматургията парите?“, предговор към сборника „Пиеси за парите“, 2020 г.
Боян Руменов Крачолов (р. 1992, София) завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добчев, а впоследствие и магистратура по философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Сред режисьорските му работи са „Малък Динамит“, „Мишеловката“, „Това не е Хамлет", „Палата №6" и други. Автор е и на една книга с кратки прози – „Църква от сънища“.
Премиера – 20-и януари, 2021 г.