Нийл Саймън.

04.07.1927 - 26.08.2018
Нийл Саймън е един от най-големите, успешни, награждавани и популярни драматурзи, сценаристи и телевизионни писатели в историята на Съединените американски щати и модерния театър. Той пише повече от 30 пиеси и почти същият брой филмови сценарии, най-вече адаптации на неговите пиеси. Той получава повече номинации за наградите Оскар и „Тони“ от всеки друг писател.

Саймън израства в Ню Йорк по време на Голямата депресия с финансови трудности на родителите си, засягащи брака им, което му дава предимно нещастни и нестабилни детски години. Често се скривал в киносалоните, където обичал да гледа ранни комедианти като Чарли Чаплин. След няколко години като резерва във Военновъздушните сили и след като завършва гимназия, той започва да пише комедийни сценарии за радио и някои популярни ранни телевизионни предавания. Сред тях бяха са „Your Show of Shows“ от 1950 г., където той работи заедно с други млади писатели, включително Карл Райнър, Мел Брукс и Селма Даймънд, и шоуто на „Фил Силвърс“, което се излъчва от 1955 до 1959 година.

Той започва да пише свои пиеси, започвайки с „Хайде, надуй рога“ (1961), която му отнема цели три години, но впоследствие се изиграва цели 678 пъти на Бродуей. Следват две още по-успешни пиеси, „Боси в парка“ (1963) и „Странната двойка“ (1965), за които печели награда „Тони“.

Това го прави национална знаменитост и „най-обещаващият нов драматург на Бродуей".

През 60-те и 80-те години той пише както нови театрални пиеси, така и множество филмови и телевизионни сценарии, част от които се основават на неговите собствени пиеси. Стилът му варира и преминава от романтична комедия и фарс, достигайки по-сериозна и тежка драматична комедия. Нийл Саймън получава 17 номинации за награда „Тони“ и печели три от тях. По време само на един театрален сезон той може да се похвали с четири успешни пиеси, които се играят на Бродуей по едно и също време - „Сладката Чарити“, „Боси в парка“, „Странната двойка“.

През голяма част от кариерата си творбите на Нийл Саймън са добре приети, както от критиците, така и от публиката, оценявайки неговото умение да разказва истории, да изгражда персонажи и да долавя тънкия хумор на живота.

 

назад