История

Началото

В сградата на старото кино Балкан през 1945 г. Народен театър за младежта отваря врати. На паметната дата 25 януари, театърът има първа премиера „КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ” – постановка П. К. Стойчев, инсценировка Нина Стойчева-Данчова.

Въпреки трудното начало, мечтата да се създаде театър, посветен на спектаклите за деца, се превръща в реалност. По-късно театърът е преместен в новата сграда на бул. „Княз Дондуков”, но това не продължава дълго поради опожаряване на зданието. От тогава Младежкият театър често сменя адреси, докато се набавят средства за възстановяване на сградата. До 2006 г., когато се прерязва лентата на новото пространство на познатия адрес бул. „Княз Дондуков”.

С Указ на Президента на Републиката от 27 януари 2006 г., театърът приема името на един от изключителните и най-силно свързани с историята на младежката сцена артисти – актьорът Николай Бинев.  Ерудит, с благородническа осанка, остър ум и брилянтен усет за комичното и драматичното в театъра, нашият патрон събира всички качества, към които ние се стремим. 


Николай Бинев 

Николай Бинев е популярен с безбройните си превъплъщения в театъра и киното. Изключително отдаден е на работата си за Младежки театър. На 23 януари 2006, с указ на Президента, Народният театър на младежта е преименуван и започва да носи неговото име - Николай Бинев.

Роден е в Сливен на 05.07.1934 г. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Кръстьо Мирски. След дипломирането си се озовава първо на сцената на русенския театър, а по-късно постъпва в Младежкия, на който остава верен до последно.

На тази сцена той изиграва едни от най-значимите си роли в пиесите:
 

„Еквус” и „Амадеус” от Питър Шафър

„Сократ” от Гилерме Фигейреду

„Гардеробиерът” от Роналд Харууд

„Крал Джон” от Фридрих Дюренмат

„Две усмивки на А.П.Чехов”

„Аз чакам знак” от Уилиам Гибсън

„Джин и медени питки” от Нийл Саймън и др

 Носител е на различни награди и отличия, сред които „Заслужил артист“, I награда на II национален преглед на българската драма и театър (1959), Награда за най-добра мъжка роля на МФ на телевизионните театри (1971), две наградата Аскеер: за водеща мъжка роля в спектакъла „Две усмивки на Чехов" 1995) и за цялостно творчество през 2000 г., както и на Златно перо и Златна муза.

Неговата съпруга Домна Ганева, която също е актриса го описва като човек с огромно чувство за хумор, скромен и постоянен: „Той беше изключителна личност. Никога не се взимаше насериозно и до последно запази невевроятното си чувство за хумор.

„Николай беше канен в трупите на всички театри, но той казваше „Аз имам един театър и една жена!” споделя съпругата му в едно свое интервю.

 

Иван Стоянович за него: „Да изиграеш 129 роли, да поемеш къс от съдбата на всеки герой, да го преживееш, да навлезеш в психиката му,  … / Сърцето ти да е отворено за приятели, за хуманизма и хумора на света. Да се съхраниш, когато се раздаваш - тая магия владеят малцина....”

 

Николай Бинев за себе си: „Цял живот съм мечтал да бъда диригент. На тази възраст вече разбирам, че шансът е едва ли не най-важният компонент в нашата професия. Много добре зная колко малко бяха шансовете ми във ВИТИЗ. На първото явяване ме скъсаха, а на второ една щастлива случайност ми помогна да вляза последен. Иначе бих станал… може би преводач, но по-вероятно деятел в художествената самодейност, за да заема навярно едно от челните места в “непризнатите таланти.””

 

Николай Бинев за актьорската игра: „Сливането на образа е механичен процес - ако материалът е добре написан и режисиран, то е част от самата игра. Но пълно сливане при мен няма. Откъсвайки се от себе си в играта, значи запазвам себе си. Необходима ми е само съсредоточеност. Автор, режисьор, роля, колеги, атвосфера, доверие - да разбира се, но преди всичко играта, фантазията: особено приятна, когато репетираме. Дъхът на зрителя вече те заставя да си напълно мобилизиран, а опасността да забравиш текст или да се случи друго създава напрежение, дори страх. Техничарството не вреди, когато е с мярка.”

 

Пресата за него:

Николай Бинев - актьор с певчески дарби, несбъднат диригент, сам преводач на пиесите, които поставя, за момента песимист, но оптимист в перспектива… 40 години на сцената, километри филмова лента, гласът на касетите с приказки, „изпял” историята на рой принцове, джуджета и животни… “

 

Източници

Стоянович, Иван. 50 интимни срещи. Изд. “Св.Георги Победоносец”., 1994, с. 40-45

“Николай Бинев - смъртта не му прилича” - статия, 25.11 - 01.12.2005, Лидер, бр.32 - Култура/Памет


Кино-театър „Балкан“ (Младежки театър)




Фоайе и гардероби на балкона


Фоайе и гардероби на партера


ТЕАТЪР „БАЛКАН“ и АПАРТАМЕНТЕН ХОТЕЛ „БАЛКАН-ЖИВОТ“
 
Застрахователното дружество „Балкан-Живот“ притежава мястото от около 2,400 кв. м. на ъгъла на бул. „Дондуков“ и ул. „М. Търново“. Мястото заема ниската част на квартала, северно от двореца и в южната му страна се издигат високи сгради. Но макар и с лошо изложение (северно лице) и ниско ниво (подтулено) централното му местоположение го прави ценно.
 
За застрояването му Застр. Д-во „Балкан-Живот“ обявява ограничено състезание за сдобиване на проекто-скица между архитектурните бюра: Ст. Белковски—Ив. Данчов и Юрд. Юрданов—Сава Овчаров, в резултат на което е възложено изработването на окончателния план и ръководство на първото бюро.
 
Застрояването на мястото трябва да стане най-рационално, с оглед да се получи най-голяма рентабилност. Според одобрената проекто-скица мястото се застроява: с едно пететажно здание по уличните линии, при обща дълбочина на тракта около 10 м.; останалата, вътрешната, с един театрален салон с всичките необходими второстепенни помещения; само във вътрешния, източния ъгъл, остава един двор от около 60 кв. м. При строежа и изпълнението на проекта не стават съществени изменения.
 
Ниската част на сградата съдържа театралния салон с всичките му второстепенни помещения. Входният, касовият вестибюл на театъра и помещенията зад сцената (за артисти, балет и т. н.) се връзват в кубатурата на партера и мецанина от високата част на сградата. Театралният салон може да се използува, както за обикновени театрални спектакли, така и за кино-театър. За последната цел има помещения за апаратурата на киното, склад на филми и т. н. със специални изходи към ул. „Малко-Търново“ и т. н.
 
Отоплението на целия театър е самостоятелно и в своята съществена част се състои от климатична инсталация, чрез която се отоплява и вентилира салона. Отворите за вкарване на въздуха в залата са в тавана на същата, разпределени в цялата плоскост на елипсовидната част, която съществено служи за осветление и под балкона, а изкарването на нечистия въздух става в цялата дюшемена плоскост, под столовете на партера и една част на тия на балкона.
 
Външната архитектура е пълно отражение на апартаментната схема на вътрешното разпределение на високата част на сградата. Входът за театралния салон е подчертан външно и отбелязан с мощно излязла напред козирка, обшита изцяло с желязо и стъкло. Плоскостите на фасадите към улиците са облицовани с 5 см. плочи от бял русенски камък. Строежът е траял две години.
  

*Откъс от книгата "Станчо Белковски - архитектурна дейност" (1943 г.)