"Нещото, което дълбоко ме впечатлява в темата на този текст е времето, което изчезва и ни оставя без значение и за нас самите. Пиесата “Вуйчо Ваньо” е напечатана  през 1897, а премиерата и на сцена е през октомври 1899 година.Тази пиеса се ражда в самия край на 19 век, а сега  сме началото на 21 век. Съвпадението със заменянето на един век с друг още повече изостря това чувство, защото някак смяната на вековете, като че ли сменя и стойностите в живота. И тук някъде е силата, дълбоката експресивност на представлението което си представям. Има едно невинно и велико просто нещо за човека – неговият труд. Във “Вуйчо Ваньо” всичко е прекрасно, любовно,  объркано, летят страсти, разминавания, срещи и разочарования, омрази, но всичко това е все пак сюжет, докато трагичното жило се крие в осъзнаването на илюзията за смисъла на човешкия труд. Тази пиеса няма определен жанр, Чехов пише така : “сцени от селския живот”. За мен театъра на Чехов е истински, съвременен, далеч от “героизацията” му, която е постигана дълго и съзнателно в съветския театър. Ритъмът вътре е сегашен, днешен и  в този смисъл моя крайна цел е идентификацията на съвременния зрител с героите и най-вече с голямата тема на представлението, за която говорих в началото."

                                                                                                                                                                                 от режисьора    

„Но тук – в постановката на Стефан Мавродиев, няма да срещнем разтърсващи съвременни интерпретации, нито краен подход към текста, а ще се потопим леко и фино в дълбокия емоционален живот на персонажите и тяхната упорита жажда за живот, въпреки заобикалящите ги трудности” - Програмата

„Ако сте в София и душата ви зажаднее за нещо красиво и чисто, идете в Младежкия театър. Да гледате „Вуйчо Ваньо”” - в. Земя

„По време на представлението ще се посмеете, но може и някоя сълза да избършете” – в. Всичко за жената  

 Времетраене - 2 ч. 20 мин