Отдавна, много отдавна, още преди Шарл Перо да издаде своите приказки (1697 година) и преди Гутенберг да изобрети книгопечатането (1448 година), дори преди изливането на първата хартия, приказките съществували само в думите на нашите пра-пра-баби и пра-пра-дядовци. Стотици, хиляди, дори милиони принцове и принцеси, страховити хали и добри магьосници се раждали всяка вечер за нов живот и повеждали своите слушатели към неизбродното царство на Фантазията. И всяка вечер всеки нов разказвач прибавял по нещо ново към своята приказка, нещо, което искал да сподели с внуците и което те трябвало да запомнят чак до времето, когато на свои ред станат баби и дядовци, които разказват приказки на децата си. Затова и приказките оцелели, защото всеки нов разказвач прибавял към тях своето зрънце надежда, прибавял онази своя истина за живота, която трябвало да подготви малките слушатели за сериозните дни в бъдеще време.

Днес, без да сме още баби и дядовци, ние решихме да ви разкажем нашата приказка за Пепеляшка. Историята, както ще видите, хем е същата, хем – малко променена. Принцът пак ще разпознае своята избраница по златната пантофка, изгубена на бала, но до този бал и двамата ще достигнат воювайки за своята любов и отстоявайки себе си като личности. Последното изречение със сигурност звучи малко сложно и непонятно за вас. Но точно затова съществуват приказките, с тях възрастните се опитват хитро и незабелязано да ви запознаят със смисъла на подобни сложни и увъртяни изречения.

И така очаква ви или това беше (зависи кога прочетете тези редове) нашата история за Пепеляшка, онази, която искаме да запомните чак до времето, когато вие започнете на свой ред да я разказвате на своите внуци.

 

Времетраене – 1 ч. 15 мин.