Тартюф

Режисьор: Венцислав Асенов
Сценография: Невена Георгиева


Участват: Иван Станчев, Цветана Горкиева, Огнян Симеонов, Ина Георгиева, Виктор Ганчев, Сабина Коен, Валери Белев, Борислав Борисов, Ралица Ковачева-Бежан, Красен Ханджиев





РЕЖИСЬРЪТ: Донякъде с почуда литературните историци отбелязват, че в „Тартюф“ Молиер е запазил за себе си ролята на Оргон, а „заглавието“ е поверил на актьор от трупата. За мен това е повече от логично, защото всъщност голямото превъплащение,  достигащо до трагически нотки, би могло да бъде изиграването на Оргон. Просто зависи как се „чете“ ролята. Дали говорим за почти изкукуригал заслепен глупак или става въпрос за човек, който иска нормално и достойно да изживее объркания си живот, а всички наоколо буквално се гаврят с нравствените му възгледи и патриархални разбирания за живота. Говорим за общество, което отдавна е надживяло и зачеркнало Десетте Божи заповеди. (Отделен въпрос е, дали те изобщо могат да бъдат „надживяни“ или всеки път, когато съзнателно зачеркнеш някой морален императив, ти унищожаваш и част от човешкия си образ. Не случайно в края на пиесата Оргон ще достигне до прозрението: „Човек е звяр, обзет от бяс.“) Говорим за свобода превърнала се в слободия и общество от демагози и псевдодемократи, които са готови на всичко за запазване на собствения си комфорт. Общество от красноречиви егоисти, чиято цел е личната изгода и задължителното материално благосъстояние. Тоест говорим за оцеляване в нашето съвремие.
 
СИНОПСИС:
От учебниците по литература сме подготвени, че Тартюф е символ на лицемерието. Две действия ние слушаме за него и, когато се появи, знаем какво да очакваме. Режисьорът Венцислав Асенов сякаш прилежно следва познатия ни сюжет, само, че си е задал един провокативен и всъщност напълно закономерен въпрос. А достатъчно почтени и морални ли са тези, които чернят Тартюф? Може би упреците на мадам Пернел от първо действие са самата истина и в този дом лицемерието и личната изгода са се настанили много преди Тартюф? Не е ли възможно всеки един от сплотеното Оргоново семейство да крие своята малка и неудобна тайна, която присъствието на Тартюф прави още по-порочна и непристойна? Може би самите ние със своя егоизъм и отдавна потъпкани морални норми създаваме своя Тартюф? Та това е персонажът, който изрича най-красивото любовно обяснение в цялата световна драматургия. Ами ако любовта му е наистина чиста? Ако е влюбен да глупост и безпаметство в Елмира, само че тя вече е съпруга на друг. И то отегчена скучаеща съпруга, отдавна предала се на апатията и порочността. Любопитни въпроси, чиито провокативни отговори „слепват“ сякаш по нов начин познатия ни от училище сюжет.  


„Тартюф“ на ДКТ „Враца“... - за любовта,вярата и младостта като АПОКАЛИПСИС !
Един изключителен и въздейсващ прочит – смъртоносна схватка между агресията, нахлуващото ново, неспособността ни просто да вярваме, просто да обичаме, просто да виждаме човека до нас и ЛИЧНОСТТА !
Героите на Молиер – като слепци след апокалипсис, потънали в утопия от собстени отломки – страх, грях, лъжа, суета ...!
Червени реки от коприна – просмукваща се, пулсираща тънка червена линия на живота...!
                                                                                                                                                   Теодора Лазарова