Нощен гост

Режисьор: Димитър Сарджев
Сценография и костюми: Виктория Филипова


Участват: Емилия Ованесян, Божана Мановска, Румен Трайков, Делян Илиев, Тодор Беров





„Нощен гост“ е предстaвление, което се опитва  да преоткрие Йовков през неговата проза. Драматизацията е изградена  от цикъла разкази „Ако можеха да говорят“, писан в края на живота му. Тук авторът поставя в центъра, във фокуса на внимание, онези животни, растения, природа, всичко,  на което е отнета възможността да изразява същността си чрез словото. То говори на друг език, различен от човешкия. Този език се опитват да разберат героите на тези произведения, да вникнат в него, да бъдат съпричастни към  мъките и радостите, които той въплъщава.

За нас ,съвременните хора, които сме обградени от техника, този език е съвсем непонятен. Дори ,бих казал, забравили сме за неговото съществуване. Галопиращият прогрес  на техническата индустрия, контрастира с кретащото ни духовно развитие. То замъглява исканията на Духа, дава ни самочувствие че можем много, почти всичко, че можем без Бог. Прави ни слепи за знаците на естеството, които толкова много вълнуват героите на Йовков. Да загубиш способността си да общуваш с Бог, да откриваш неговото невидимо присъствие в камъка, в мелодията на птицата, в шума на реката - това е нашата болест, болестта на модерния човек. Кръженето ми над Йовковите разкази е  опит да си припомним, че този език съществува, кодиран е в нас....То е и опит да се обърнем към небето, където „сякаш нещо те гледа, но нищо ти не казва-мълчи...“